Аз съм инженер-технолог по образование. Моят контакт със сериозната индустрия започна още във втори курс на института, когато бях поканен да работя в ГКПЦ „Хруничев“ – предприятие, където се създават ракетни носители. Започнах от най-ниската позиция: чирак-слесар. Но винаги съм бил от онези, които се учат и развиват в движение. Постепенно стигнах до позиция майстор, ръководех хора, а след това получих възможността да се изявя и в управлението.

В завода провеждаха мащабен тест за служители от различни филиали – проверка на управленски и интелектуални умения. Сред хиляди специалисти се оказах сред най-добрите. Поканиха ме в централния офис, където се занимавах с управление на филиали и преструктуриране на технологичните процеси. Именно тогава разбрах как функционира голямата индустриална машина отвътре.

В един момент пред мен се отвори важна врата: позицията главен технолог на ракетния носител „Ангара“ – съвременното семейство руски ракети. Работата беше интересна, мащабна, но изискваше пълна отдаденост и живот в условия на секретност. Бях малко над двадесет години и исках да видя света в по-широк мащаб. Тогава съдбата направи завой: моят приятел Сергей каза фраза, която промени всичко – „Защо се тормозиш? Хайде да строим наши собствени ракети“.

Така напуснах космоса.

Но в душата ми отдавна живееше друга идея – полетите. Винаги съм искал да летя. Близките ми знаеха, че принципно не съм си взел шофьорска книжка: казвах, че първата ми книжка няма да е за кола, а за хеликоптер или самолет. Постоянно обмислях схеми – как да летя по-дълго, по-икономично, по-свободно. И в тези мисли имаше само един очевиден отговор: дирижабълът.

Когато тази мисъл се оформи, събитията започнаха да се развиват по удивителен начин. Сергей постоянно ми препращаше проекти и идеи, които му изпращаха други. И един ден ни казаха: „Има един академик, такъв още не сте виждали, елате“. Така попаднах на среща с Александър Николаевич Кирилин. Влязох, седнах срещу него, а той попита: „Е, младежо, какво знаеш за дирижаблите?“

От този момент всичко се завъртя. Идеята придоби форма, екипът – хора, а моята лична мечта стана част от един голям път.

*Преводът е извършен с помощта на изкуствен интелект.

Да построим дирижабли заедно